Сливенските милинки

на

Днес Ви представям моите впечатления от милинката, този тестен продукт, който обожаваме всички от моето поколение и всички израстнали с него.

Повод за тази публикация е Petya Lehmann, с която бродим из горите. Имам късмет с това приятелство. Тя освен, че е завършила Техникум по обществено хранене и готви превъзходно (имам какво да науча от нея), но е и от Сливен. А отдавна искам да запълня тази липса в блога. Имам нашата рецепта (моят мъж е роден в Ямбол и там хапнах първите си милинки), можете да я намерите тук. Но…важно е да узнаеш от някой роден в града на Сините камъни, как се правят истинските сливенски милинки.

Когато спомена, че е от Сливен веднага попитах за рецептата. Тя каза, че това е може би и едно от нещата, които нейният мъж – Германец обожава и я кара непрекъснато да му прави.

После „зачекнахме“ темата. Аз споделих, че не обичам да виждам някакви огромни питки, на които им казват милинки в интернет. В моите спомени милинките са малки, малки, малки топчета, които са залепени едно до друго много плътно и като отчупш една (мазнички са) с отделят още много. Освен това (не знам защо) са винаги поръсени с пудра захар, а не са сладки. Моите днес не поръсих, защото са за вечеря. Когато въртях топчетата бяха с размер на малък орех, а сега на снимката пак ми изгеждат големи. Следващият път ще са още по-малки.

Та…Петето каза, че в тестото на сливенската милинка няма яйца. Първо условие за сливенска милинка. Има всичко на всичко едно яйце, разделено в „замазката“ и после за намазване, преди печене. Няма и сирене (ако си мислите, че трябва да са като тутманик).

Освен това при направата на милинките не се пести маслото. Има в тестото, има два пъти повече в „замазката“ и по време на печенето то се разтапя към стените на формата и коричката (от към стената на формата) на милинките става мазна и хрупкава. Второ условие за истинска сливенска милинка.

Та…тази „замазка“ е задължителна за сливенските милинки. Трето условие за истинска сливенска милинка. За повече подробности, просто следвайте рецептата по-долу.

А аз продължавам да чупя, да чупя, да хапвам от днешните ми сливенски милинки.

Благодаря на Petya Lehman за това, че споделя с мен своя опит.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА ТАВИЧКА С РАЗМЕР 20 СМ В ДИАМЕТЪР:

За тестото:

200 мл топла вода

2 с. л. олио

1 ч. л. захар

1 ч. л. сол (зависи колко е солена Вашата сол, моята не соли)

1 пак. суха мая

350 г брашно тип 405 използвам аз

50 г разтопено масло

За „замазка“ – крем за намазване:

100 г меко масло

5 ч. л. равни брашно

5 ч. л. вода

1 равна ч. л. сол

половината от 1 яйце

За топене на топчетата използвам 50 г разтопено масло.

Първво си разтворих маята в топлата вода и захарта. Не е нужно да я чакам да шупне, но пък докато си отмеря другите продукти, тя си се разтвори. Не е на топченца.

В купата на миксера си отмерих брашното, олиото, маслото, солта. Добавям и разтворената мая и бъркам на 1 степен на миксера и с накрайниците за тесто, поне 10 минути.

Ако случайно тестото Ви е рядко и лепнещо, добавете още малко брашнно, но много внимателно.

За милинката е важно тестото да не е твърдо, за да останат от вътре пухкави.

Оформям с ръце тестото на топка, покривам купата с кърпа и чакам около 1 час, докато удвои обема си.

Докато тестото втасва, приготвям крема за намазване.

В друга купа смесвам всички продукти и с ръчен миксер, с накрайниците за разбиване ги смесвам. Може и на максимална мощност. Лесно се получава мек, мазен крем. Ако случайно Ви стои на трохи, добаете вода или масло.

Започвам да късам малки топчета от втасалото тесто (около 20 г всяко), които овалвам обилно с мазнина. Важно е мазнината да не е гореща, за да си предпазите ръцете.

Подреждам топченцата плътно едно до друго в намазнената тавичка.

Готовите милинки „змазвам“ с крема. Аз намазах с лъжицата, но внимавайте да не ги нараните.

Покрих тавичката с кърпа и изчаках около 40 минути, докато отново втасат.

През това време загрях фурната на 180 градуса (зависи от фурната, 190 също е добре) с горен и долен реотан. Вентилатор не използвам при тесто с мая.

Втасалите милинки намазах с втората половина от яйцето.

Пекох 40 минути на 180 градуса. При якои от Вас може и за 30 минути да са готови. Всичко зависи от печката

Сервирах сливенските милинки горещи.

Малко снимки от последния ни преход с Petya Lehmann

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s