Остров Раб се намира в северната част на Хърватия близо до Далматинското крайбрежие в залива Кварнер в Адриатическо море.

До острова стигнахме с нашата малка кола и с ферибот.

Остров Раб е малък, дължината му е 22 км, но е търсена дестинация, заради невероятно красивите заливи с пясък като пудра захар и кристалната вода на адриатическо море.

Първото нещо, което обаче видяхме от острова беше явно източната му и изцяло скалиста част. Но…, когато попътувахме с колта навътре видяхме страхотната гориста природа.

Нощувахме в град Loppar, където имаше основно хотели и прекрасни къмпинги, и плажове.

С удоволствие се разхождахме обаче до столицата на острова – Rab.

Точно там туристите могат да усетят историята на острова и вкуса на местната храна.

Казват, че островът е родно място на Свети Марин, основател на Сан Марино, където самият той се укрива от преследванията срещу християните.

Този остров е бил притежаван от Византаия, Венецианската република, Австрия, а след Първата световна война попада в границите на Кралството на сърбите. През втората световна война, обаче е зает от италианците и става концентрационен лагер. След разпада на Югославия през 1990 година става част от Хърватия.

И точно в столицата Раб беше моята вкусна среща с Rabska Torta и си отделих един ден за курс при единствената жена, запазила и пресъздаваща традицията при направата на тази торта. Ружица беше така добра да сподели рецептата, истоията на тортата и да ми позволи да снимам стъпките при направата ѝ.

В Kuca Rabske Torte като влезе човек се потопява в история и аромати.

Ружица казва, че всички ухания и вкусове на крайбрежието, благодарение на опит и майсторство, предавани от векове са съчетани в рабската торта. В тортата са обединени сладостта на бедната земя и горчивият вкус на скалистите планини, огрени от слънцето. Всъщност това са бадемите в съчетание със захарни кристали, ароматен лимон и характерния вкус на ликьор мараскино.

Оригиналната рецепта на тази торта е от 12 век, казва Ружица. Легендата разказва, че сладкишът е направен за първи път през 1177 година по време на посещението на Папа Алесандър III на остров Раб. Историята разказва, че всъщност бенедиктинските монахини са измислили ецептата в чест на папата. Традиционната форма наподобява тази на назъбен охлюв. Тази форма напомня за горния край на пасторския жезъл на папата. В миналото тортта се е сервирала само на богатите граждани, тъй като се приготвя с бадеми, които тогава са били много скъпи.

Необходими продукти:

За тестото:

275 г брашно

45 г масло

3 с. л. захар

2 яйца

2 с. л. топла вода (може да е смес с ликьор мараскино)

щипка сол

Тестото се приготвя от вечерта. Хубаво е да престои цяла нощ в хладилник и чак на другия ден да се разточва.

За целта се смесват първо захарта, яйцата, маслото, водата и солта с миксера и с накрайниците за разбиване. Брашното се подава малко по малко и количеството зависи от големината на яйцата.

След като тестото престои една нощ, се дели на две или три порции и се разточва на съвсем тънки, почти прозрачни кори.

Предварително се приготвя и шаблон от картон под формата на охлюв, с който от едната кора се изрязва основата на тортата.

За бадемовия пълнеж:

200 г смлени белени бадеми

200 г пудра захар

1 яйце

30 мл ликьор мараскино

1 лимон

Продуктите за пълнежа се смесват, като се добавя кората на лимона и 1 с. л. от неговия сок. Сместа трябва да е мека и леко лепкава. Тя също е хубаво да се приготви един ден по-рано, за да се смесят аромтите.

А ето с тази машина в древността са се мелили бадемите.

Върху охлюва от тесто се слага дебело количество от плънката така, че да има височина поне 2 см.

Надрасква се по дължина с вилица и в краищата се подреждат цели белени бадеми.

Останалото тесто се нарязва на ленти с ширина 2 см. Те се прикрепят странично на плънкта като на разстояние 1 пръст се правят шипове със защипване на тестото.

Важно е тези ленти да се притискат към пълнежа, за да прилепнат много добре. След това отново се минава пълнежът с вилицата.

Фурната се загрява до 180 градуса и тортата се пече 20 минути.

След това се охлажда много добре и се сервира поръсена обилно с пудра захар.

Освен фомрмата на охлюв, тортата се приготвя в правоъгълна или кръгла форма.

Изпих чаша вкусно еспресо и хапнах ароматна рабска торта в компанията на усмихнатата Ружица.

Цял ден ме държа емоцията от направата на тортата. Беше, поне за мен уникално преживяване.

На следващия ден решихме да изкачиме връх Kamenjak. Височината е 408 метра надморска височина, а името подсказва, че всъщност почти няма растителност, а предимно камъни.

Това е най-високата част на острова и гледката от него е невероятна.

Но кое ме впечатли най-много. Още при самото изкачване се усеща аромат на билка. Много силен аромат, който остана за дълго по ръцете ми, след като леко пипнах билката.

На другия ден разпитах за името на билката. Оказа се Smilje или безсмъртниче.

Но…Herlichrasum (латинското име) има над 560 вида. В Хърватия расте крайбрежното безсмъртниче, известно като безсмъртниче на Стойчаде или пясъчно безсмъртниче. То се различава много от култивираното безсмъртниче и в този район е защитен вид. Невероятен аромат има, който няма как да опиша. Но пък успях да стигна до единственото семейство, което се занимава с извличане на маслото му, от което правят кремове, сапуни, чай и олио за тяло.

От тях научих много за растението и неговото приложение. Нищо, че има силен аромат, наподобяващ чубрица или сминдух, смилье не се използва в кулинарията.

А студенти в университета в Сплит са доказали научно, че етеричното масло от смилье причинява смъртта на раковите клетки на гърдата.

Смилье се нарича още „растение, което никога не увяха“ и което ухае красиво дълго време.

Друго, което вирее и се отглежда на остров Раб, но за съжаление аз не открих, а и местните хора казаха, че вече много е трудно да се намери е rabski zelencic (зеленчич).

Това е традиционен сорт боб, произхождащ от остров раб. Зърната са зелени на цвят, а размерът им е много малък, като някои местни дори го наричат миниатюрен. Той расте само на този остров. По принцип се добавя в типичната за остров Раб яхния rapsko socivo. Тя се приготвя с царевица, пшеница, нахут и боб.

Зеленчич има още една интересна особеност – не е задължително бобът да се накисва за една нощ – той просто се поставя във вряща подсолена вода и трябва да е напълно сварен и крехък за около половин час.

Rapsko socivo

Необходими продути:

150 г царевица

150 г пшеница

150 г боб

150г нахут

3 скилидки чесън

100 г бекон

20 мл зехтин

1 глава кромид лук

магданоз

сол

През нощта се накисват житото, нахута и боба във вода. На сутринта се пецеждат и се измиват.

Заливат се с вода, добавя се царевицата, солта, ситно нарязаните лук, чесън, магданоз и бекон.

Всичко се готви до омкване, като накрая се добавя зехтинл

Сервира се гъста яхния с магданоз.

Уважаеми читатели, както знаете целта на Ухае на… не е да печели от реклами в интернет.

Основната цел е по много лесен и достъпен начин да се представят забравените български рецепти, систематзирано да бъдат описани и предадени на идните поколения. Освен това споделям, моя личен опит в приготвянето на рецепти от цял свят така, че и абсолютно начинаещите в кухнята да се справвят.

За мен ще бъде чест, ако сте останали доволни от моя безвъзмезден труд и го подкрепите еднократно, с месечна вноска, или с годишн вноска!

Но, ако все пак не искате да създавате WordPress профил, използвйте опцията за виртуално кафе!

Благодаря от цялото си сърце!