Това е най-хубавото на днешното време! Дадена ни е възможността да пътуваме и да опитваме храната на народите.

Когато тръгвам на път купувам винаги пътеводител. Някои от Вас ще си кажат, че не е нужно, когато имаме Уикипедия, Гугъл търсачка и Гугъл карти. Да….прави сте! Но пък аз обичам да прелиствам страниците и да се потопя в това, което авторът е усетил при посещението си на даденото място. Същото е и с купуването на кулинарни книги. Едно е да четеш или гледаш рецептата в интернет. Съвсем друго е да разлистиш кулинарната книга и да усетиш уханието на рецептата.

Тази година с моя съпруг направихме пътуване с малката италианска кола до езерото Гарда и усетихме неговата невероятна атмосфера.

Езерото Гарда (Lago di Garda) се намира в Северна Италия и е най-голямото италианско езеро с площ от 370 кв. км. Разположено е между Алпите и река По, недалеч от Верона и Венеция.

В района на езерото се отглеждат много плодове, предимно цитрусови, маслини и винени сортове грозде. От тук са и едни от най-вкусните вина – Garda, Bardolino. Вината на Гарда са обозначени DOC, контролирано наименование за произход за вино от Италия (географско наименование на лозарски район, характеризиращ се със специфично произвоство; името се използва за обозначаване на добре познат качествен продукт, който дължи характеристиките си на географските условия и човешките влияния).

Слънчевият град Limone Sul Garda ни посрещна с топло слънце и много лимони. Те са навсякъде. В сувенирните магазини, в сервираната ни храна, в музеите, в картичките, типичния за Гарда порцелан. Нямаше как да не посетим и лимоновата плантация в замъка Лимоне, чиито стълбове и стени са оцелели и все още напомнят за проспериращото му минало.

Тази лимонова плантация се намира в самия центърна стария град. Благодарение на наследниците на последния собственик имотът е отстъпен на градската управа и от 1997 г се поддържа и реставрира от нея. Сега е музей на лимона, достъпен за всички туристи.

В Лимоне сул Гарда студено пресованият зехтин (екстра върджин) все още се произвежда по традиционен начин и до днес. Тези фабрики също могат да бъдат посетени, а олиото и зехтинът са във всеки сувенирен магазин. „Olio Extravergine d’Oliva del Garda“ е едно висококачествено олио с обозначението DOP.

А старият град със своите криволичещи улички и сгради, украсени с цветя очарова хиляди посетители всяка година и датира от средновековието. Малките тесни улички, минаващи под сгради и с множество тунели са скътали много ресторантчета и магазинчета. Атмосфеата е типично по италиански – задушевна и ароматна, ухаеща на паста, пица, вино.

Tortellino di Valeggio – Tortelli alla zucca

Тези много фини тортелини и тяхната рецепта произхождат от Valeggio sul Mincio, южно от езерото Гарда. Традициионно тортелините са пълни с месо, но са вкусни и с други добавки в пълнежа, като напимер тези от Mantua пълни и с тиква.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 6 ПОРЦИИ:

За пълнеж с тиква:

1,5 кг тиква

160 г бисквитки Amaretto

80 г масло

180 г настъргано твърдо сирене (пармезан)

кората на един лимон

индийско орехче, сол, пипер на вкус

Измитата, подсушена и обелена тиква се нарязва на шайби, които се пекат при 180 градуса във фурната до омекване. Охажат се и с миксер се пасират. Пюрето от тиква се смесва със сиренето, настърганата кора на един лимон и индийското орехче. Овусява се със сол и пипер и се оставя около час да си почине.

За пълнеж с месо:

600 г кайма смес

1 глава кромид лук

стрък розмарин

50 г галета

100 г твърдо сирене (пармезан)

Каймата и ситно нарязания кромид лук се изпържват в малко зехтин. Овкусява се пълнежът с розмарин. Добавя се галетата и настърганото сирене.

За пастата:

600 г брашно

6 яйца

щипка сол

Брашното се пресява, смесва се с яйцата и сота и много добре се омесва. Тестото се разточва на съвсем тънки, почти прозрачни кори. Това е и тайната на тези тортелини, тънкото тесто. Режат се квадрати с размер 5 на 5 см. В средата на всеки квадрат се слага пълнеж по 1 ч. л.

Похлупва се с половината от квадрата така, че да се получи тригълник, чиито краища се „връзват“ или по-скоро притискат. Оставят се върху кухненска кърпа да „съхнат“, докато станат готови всичките бройки.

След това се сваряват за 2 мнути „al dente“ и се сервират в собствения бульон или пък с разтопено масло и листо салвия – градински чай в него.

La Brasadéla

La Brasadèla е традиционен сладкиш от Veneto, който предимно по време на Великденските празници се приготвя. Това сладко изкушение е във формата на геврек (къгъл кекс) и в най-различни варианти.

Необходими продукти:

500 г брашно

200 г захар

150 г зехтин

4 яйца

1 пак. суха мая

1 капачка ракия

110 мл вода

щипка сол

масло и брашно за формата

Пресява се брашнто в купа, добавят се захарта, олиото, яйцата, маята, ракията, водата, солта и всичко се омесва много добре.

Тестото се покрива с кърпа и се оставя за кратко да почине. През това време фомата за печене с намазва с масло и поръсва с брашно.

Тестото се разпределя равномерно във формата и повърхността му се поръсва със захар.

Фурната се загрява до 180 градуса с горно и долно печене. Сладкишът се пече 40 минути.

Охлажда се, по желание се покрива с лимонова глазура и се поръсва със захарни пръчици.

Risottto con le ortiche – ризото с коприва

През пролетта копривата расте навсякъде около езерото Гарда. За много хора копривата е само плевел, заради парещите си листа, но пък е много вкусна и се използва за типичното ризото с коприва.

Необходими продукти:

320 г ориз за ризото – Vialone Nano Veronee Reis

50 г крмид лук

300 г селъри

50 г моркови

300 г прясна коприва

100 г масло

настърган пармезан

зеленчуков бульон

сол на вкус

Зеленчуците (лук, селъри, морков) се нарязват на ситно. Копривата се измива под течаща вода и половината се слага в тенджера с 2 л бульон, заедно с морковите и селърито. Всичко се вари, докато водата намали наполовина (редуцира се).

Зеленчуците се отцеждат, а бульонът се запазва.

В тиган се разтопява една трета от маслото е в него се изпържва лука. Залива се с малко бульон.

В друг съд се разтопява още една трета от маслото и в него се изпържва за съвсем кратко оризът и на няколко пъти се залива с бульона. Когато оризът е почти готов, се добавя лукът и зеленчуците с копривата. Всичко се доварява.

Накрая се добавя поседното масло и настъргания пармезан. Овкусява се сс сол и черен пипер.

Crostata al Limone

Според легендата, лимоновите дървета са донесени през 14 век от Францисканците в района на езерото Гарда. Първите лимонови горички са посадени в северния бряг на езерото в Gergnano и Limone.

Всъщност езерото Гарда е един от най-северните райони, където се отглеждат цитрусови плодове за продажба. Това се дължи на средиземноморския климат и внимателното опазване на растенията през зимните месеци. Лимоните не само имат добър вкус като лимонада, но са съставки в много вкусни ястия като традиционния сладкиш „Crostata al Limone del Lago di Garda“

За тестото:

200 г брашно

100 г масло

1 яйце

50 г захар

щипка сол

Всички продукти се смесват и се омесва маслено тесто, което се оставя за около 30 минути в хладилник. След това се слага във форма за тарта, намазана с масло. Една трета от тестото се оставя за направата на решетка върху крема.

За крема:

200 г захар

5 яйца

100 г масло (меко)

настърганата кора на 2 лимона

сокът на 3 лимона и 1 портокал

За крема се разбиват първо яйцата и захарта, добавят се маслото и кората на лимоните. Накрая се разбърква и сокът от лимоните и портокала.

Кремът се изсипва върху тестото във формата. Остналото тесто се разточва, режат се 6 ленти, които се сагат върху крема под формата на решетка.

Тортата се пече в загрята до 180 градуса фурна за около 30 минути.

Сервира се с разбита сметана.

Fiori di zucca ripieni – пълнен цвят от тиквичка

Тиквичките виреят особено добре в мекия лимат на езерото Гарда. Произхождащи от по-нататъшното размножаване на градинката тиква, тиквичките са широко разпространени от 17 век.

Големият жълт цвят е специален деликатес и често се сервира пържен и като антипаста.

Въпреки това, когато се напълни, има изключително добър вкус. Популярен вариант на езерото Гарда са цвят от тиквички с пълнеж от рикота или козе сирене.

Необходими продукти за 4 порции:

12 цвята от тиквички

За пълнеж:

250 г картофи

1 тиквичка

1 с. л.олио

200 г рикота

1 яйце

100 г планинско или твърдо сирене (нстъргано)

сол и черен пипер на вкус

Цветовете от тиквички първо се измиват внимателно, оставят се да изсъхнат. След това много внимателно се разтварят и се отстраняват тичинките.

Сварените и обелени картофи се нарязват на сити кучета. Тиквичката се нарязва също на кубчета и в олиото се изпържват. Получилата се течност се отделя, а тиквичките се смесват в купа с картофите, рикотата, половината от настърганото сирене и яйцето. Овкусява се със сол и пипер.

Цветовете се напълват с помощта на лъжица и краищата се притискат и завъртат. Подреждат се в намазана с мазнина тавичка и се поръсват с останалото сирене.

Пекат се в загята до 180 градуса фурна за около 20 минути.

Сервират се с листна салата.

Снимките, които съпътстват рецептите не са правени от мен, а съм свалила от интернет, за да покажа за какво става въпрос. Предстои да приготвя много от опитаното от мен и да Ви запозная в отделни публикации.

Снимките от езерото Гарда са правени от мен.

Бъдете здрави и пътувайте при първа възможност!

Уважаеми читатели, както знаете целта на Ухае на… не е да печели от реклами в интернет.

Основната цел е по много лесен и достъпен начин да се представят забравените български рецепти, систематзирано да бъдат описани и предадени на идните поколения. Освен това споделям, моя личен опит в приготвянето на рецепти от цял свят така, че и абсолютно начинаещите в кухнята да се справвят.

За мен ще бъде чест, ако сте останали доволни от моя безвъзмезден труд и го подкрепите еднократно, с месечна вноска, или с годишн вноска!

Но, ако все пак не искате да създавате WordPress профил, използвйте опцията за виртуално кафе!

Благодаря от цялото си сърце!