Домашна юфка или домашна юВка за зимата

на

От много години точа кори за баница и все не ми оставаше време да разточа и кори за юфка. Искат си време, макар и малка доза да се замеси.

Ама ето, че моментът назря, защото купих домашни кори за юфка, ама така бяха надробени, че от трохите нищо не се получаваше. Време е българските производители на домашна юфка да помислят за такива опаковки, които позволяват юфката да се съхрани и да не става на галета. Все пак сме далеч и плащаме много пари за български продукти.

Та…отворих старите кулинарни книги и там пише:

ЮВка се точи в цяла България, обаче не всякъде е, разбира се, същата пропорция. Принципът, обаче, е един и същи: да бъде добре омесена и добре изсушена, да бъде хранителна, лека, а не качамачена. Не навсякъде препичат във фурната ювката, нейде я подават съвършено бяла. И ако ние днес подаваме ювката, като чисто българска гарнитура, най-вече за призоли (не открих какво означава тази дума, пресол е кисело зеле) и печен суджук, в старинната кухня ювката се подава като самостоятелна гостба. Съобразителната българка знае, че зимъс няма яйца и ако има ,ще са скъпи, ето защо, тя е изобретила великолепен начин да не лиши челядта си от тая необходима за органнизма храна : ювката в същност представлява идеално консервиране на пресните яйца. Когато се точи ювка за зимъс, изработва се в по-голямо количество и то в тая пропорция : 5 кг брашно, 1 кг течност и 40 яйца. Необходимо е ювка да се точи в горещ слънчев ден, за да стане съхненето по-бърже. Няма нищо по-лошо и по-вредно за здравето от ювка, в която се долавя макар и много слаб дъх на плесен. Някъде не обичат да слагат мляко в ювката при месевнато, за да стане по-лека и не клисава, а добавят чаша мляко преди да я попарят с масло. Други пък напълно заместят млякото с избистрена пепелява вода, която придава голяма лекост и пръхкавост.

Това беше извадка от много стара книга, в която ъ-то е навсякъде в края на думата и има и букви, които вече не се използват в българския език. А юфка се пише с В.

Днес Ви запознавам с начина, по който аз правя домашната юфка и се надявам да Ви бъда от полза.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 1,5 кг готова домашна юфка (количество в пъти по-малко от правеното от нашите предци):

8 цели яйца (моите са размер М)

пепелява вода (как се прави и какво е количеството ще опиша подробно по-надолу)

около 1,5 кг брашно (количеството е приблизително, защото зависи от типа брашно и от начина Ви на месене, точене и измерване на продуктите)

малко сол във водата

Приготвям пепеливата вода един ден по-рано, за да има възможност да се утаи добре.

Пепеливата вода получавам, като сваря пресята дървена пепел (ние имаме винаги у дома, защото камината ни е на дърва) и оставям да се утаи добре. На една водна чаша вода слагам 1 ч. л. пепел. Преди да оставя да се утаи и след сваряването й, задължително прецеждам добре.

Чуквам яйцата в мерителната каничка, за да видя какво количество са. Това е важно за отмерването на нужната течност, в случая пепелива вода.

При мен бяха около 400 г

Отмервам същото количество утаена и прецедена пепелива вода и разтварям в нея 1 ч л. сол.

В купата на миксера изсипвам яйцата, водата и част от брашното.

Меся около 10 минути като непрекъснато добавям брашно.

Готовото тесто е нелепнещо, твърдо и като се разреже с нож трябва да има шупли.

Много голяма част от брашното отива при разтачването на корите. Така, ме няма как точно да знам какво количество пое тестото.

Разделям тестото на 16 части, като всяка е с приблизително тегло около 110 – 120 г. Оформям на гладки топки.

Всяка топка разточвам с тънка точилка на тънка кора. За начинът на разточване съм писала в моята рецепта за баница по шопски. Надникнете там или ми пишете за онлайн обучение.

В старите книги пише, че за рязана юфка е нужно да оставим корите по-дебели. Но аз правя натрошена юфка и затова точа корите по-тънки.

Готовите кори нареждам върху покривки и на слънце да съхнат.

Като за натрошената юфка оставям корите да изсъхнат напълно или докато се натрошат сами от слънцето.

Включвам фурната да загрее до 170 градуса с вентилатор. В тавата на фурната слагам хартия за печене и пека начупените кори за около 6 минути или до получаването на розов цвят.

Изпечената юфка охлаждам за около 5 минути и изсипвам в хартиени торби. Съхранявам на сухо и хладно място.

Ако решите да правите рязана юфка е нужно да изсушите корите само до толкова, че при сгъване да не се чупят. Нарязвате на ленти 5 – 6 см широки, слагате лентите една върху друга и с остър нож режете напречно на ширина 1 см. Нарязаната юфка се нарежда отново върху покривките, като се разтила на равномерен пласт. Оставяте я да съхне 4 – 5 дни, като от време на време я обръщате за да съхне еднакво навсякъде. Съхранява се по същия начин, както натрошената юфка.

Когато реша да сервирам домашна юфка за закуска, сварявам достатъчно количество подсолена вода с малко прясно мляко и пускам юфката в нея. Засичам около 5 – 6 минути или докато юфката омекне.

През това време разтопявам в тиган масло като го оставям да се зачерви и запуши.

Сервирам горещата юфка с натрошено краве сирене и поливам с червеното масло. Ако обичате и захар, поръсете. Ние не обичаме.

Споделете в социалните мрежи моята рецепта, ако сте останали доволни! Благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s