Отново е Сирни Заговезни и баницата присъства на нашата трапеза. Празник, който винаги сме отбелязвали в нашето семейство.

Някак си това, че в неделята сядаме около масата с типичните за този ден ястия, завъртаме варенето яйце и децата се радват, това ни дава удовлетворение. Прави някак си по-добри и по-щастливи. Разбира се, чуваме всичките си най-близки хора и макар и да няма нужда си искаме прошка, както е по стара българска традиция.

Защо реших този път да направя вити банички? Бях провокирана от новини по една българска телевизия, където бяха дали думата на някакъв млад ШЕФ – готвач. Така ги наричат в България готвачите и той обясни на цялата аудитория, че задължителна съставка за българската баница е маята.

Ето това нещо ме „смаза“. Много рецепти и то подробни имам вече в блога. Винаги пиша, че е хубаво да предадем традициите в българската кухня на младите хора, за да знаят и предават нататакък. Така смятам, че ще се съхраним като нация. Но…явно съм достигнала до много малък брой читатели и има млади хора, които не знаят, че мая не се използва в класическата българска баница.

Да…има баница и баница. Всичко зависи от района на България, в който се прави, но…няма баница с мая. Има тутманик, той се прави от тънки кори с мая, много мазнина и сирене.

Писала съм и знам от годините, в които имам кулинарна група, че има вид закуска с мая, типична за Димитровград, на която казват баница. Но това не е традиционната българска баница.

Българската кора за баница се прави основно от вода, сол и брашно. В зависимост от начина на разточване на кората са и допълнителните съставки като оцет, олио или яйце.

За уличните баници, които всички познаваме е нужно само сол, вода, брашно, оцет. За баници, точени с точилка може пак същите съставки, но има райони, в които добавят олио или пък яйце. За дърпаните кори също може да се добави яйце и олио. Пак всичко зависи от района и вида. Но…никъде няма мая.

Помня годините, когато имаше кори за баница в магазините. Те бяха, преди 45 години много дебело разточени, увити в хартия. Тези кори не ставаха на много добра баница, защото бяха и много сухи и тогава вече започнахме да добавяме в пълнежа сирене, яйца, кисело мляко и набухвател – сода бикарбонат. Но това е в пълнежа. Не и в корите за баница. В много по-късни години излезнаха фините кори за баница, които днес познаваме. А пък след 2010 година (аз вече не живеех в България) започна и внос на турски кори за баница, а пък само една фирма направиха за продажба обгите, за които също съм писала. Те са типични за Северна България.

Пак ще напиша! Нека предадем старите български традиции в направата на баница и уменията в точенето на кори, на младото поколение, за да не се загубят!

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 4 БРОЯ ВИТИ БАНИЧКИ:

За корите:

около 400 г брашно (моето е тип 405)

1 ч. л. сол

1 с.л. оцет (добавям го по навик от преди 30 години, когато брашното не беше добро, но може и без него. Той всъщност прави тестото еластично и не се къса)

220 мл хладка вода

За слепване на питките:

50 г меко масло

За пълнеж:

250 г сирене – натрошено

За напръскване на корите и плота:

50 мл олио

В купата на миксера отмервам водата, оцета, солта и добавям половината от брашното. Започвам да бъркам с накрайник за тесто и малко по малко подавам от останалото брашно.

Меся с миксер около 10 минути или до получаването на гладко, меко и нелепнещо тесто. Не бива да се прекалява с брашното, защото опасността да се получи твърдо тесто, което няма да може да се разточи е много голяма.

Разделям тестото на 8 части и оформям малки и гладки топки.

Слепвам топките две по две с маслото, намазвам отгоре с мазнина и покривам със стреч фолио. Оставям за около 15 – 20 минути тестото да си почине и отпусне.

Включвам фурната да загрее на 220 градуса с вентилатор.

Разточвам първата топка до кора с диаметър оголо 20 см и после започвам да въртя във въздуха.

За техниката на въртене във въздуха съм описала подробно В РЕЦЕПТАТА ЗА ПРАВИ БАНИЧКИ.

В моя канал в YouTube съм качила също кратки клипове за начина на въртене. Надникнете и там.

Освен това имам и онлайн урок, в който можете да се включите по всяко време и да се научите да въртите корите много лесно.

Готовата кора напръсквам с олио и поръсвам обилно със сирене (хубаво да има малко въздух между кората и масата). После навивам на руло, като оставям въздух между навиванията. Да не е плътно навита. Рулото навивам на охлюв.

Охлювчетата подреждам в тавата на фурната с хартия за печене. Поръсвам с останалото олио и слагам във фурната за около 30 минути. Хубаво е да се наблюдават. Пекат се до златисто жълто.

Добре разтеглената баница се надува като балонче по време на печенето.

Вадя тавата от фурната, напръсквам със студена вода и покривам с чиста кърпа. Оставям така за около 5 миути. Сервирам топли и с кисело мляко или айран.

Пазете българските традиции и предайте на децата си! Така ще се съхраним като нация!

Благодаря на всички Вас, че ми се доверявате при избор на рецепта!

Уважаеми читатели, както знаете целта на Ухае на… не е да печели от реклами в интернет.

Основната цел е по много лесен и достъпен начин да се представят забравените български рецепти, систематзирано да бъдат описани и предадени на идните поколения. Освен това споделям, моя личен опит в приготвянето на рецепти от цял свят така, че и абсолютно начинаещите в кухнята да се справвят.

За мен ще бъде чест, ако сте останали доволни от моя безвъзмезден труд и го подкрепите еднократно, с месечна вноска, или с годишна вноска!

Но, ако все пак не искате да създавате WordPress профил, използвйте опцията за виртуално кафе!

Да изпием заедно едно виртуално кафе!

Така подкрепяте „Ухае на…“. Благодаря!