Днес искам да споделя с Вас последното наше приключение или как ние достигнахме до Шотландия по земя и вода, как усетихме аромата на Highlands (планина в Северна Шотландия), запознахме се с най-голямото шотландско езеро Loch Lomond, Единбург, Cottages (типичните за района къщи), пробвахме отлежало уиски и вкусихме невероятната шотландска храна.

Няма как в една публикация да опиша цялата величественост и красота на тази земя, както и да покажа всички снимки, които направих. Но ще се опитам да Ви направя част от нашето пътуване, което започна с качването на ферибота (с 11 етажа) в Амстердам. Той свързва Европа с Острова.

За краткото време се опитах да опитам повечето типични за Шотландия храни и дори си купих някои продукти за спомен.

Никога не е късно човек да види и усети нещо ново. Ние сме преминавали през Дарданелите с ферибот, а тази година пак с ферибот стигнахме и до остров Раб. Но…досега не бяхме се качвали на толкова голям ферибот (11 нива) и наистина си беше за нас приключение. Пътувахме почти 18 часа, хапнахме два пъти на кораба, танцувахме, спахме в каюта, видяхме залез, посрещнахме изгрев и се събудихме в Newcastle upon Typne – Англия.

От там продължихме пътя си с автобус и пихме кафе в последното кафене в Англия, точно преди да пресечем границата с Шотландия.

Шотландия е едно от четирите съставни части на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Кралство Шотландия е основано през 843 г. и е независима държава до началото на 18 век. Много народи са минали през тази малка и красива държава. Мога повече да пиша за Highlands, където всъщност и ние бяхме. Страна на келти, кланове, викинги, якобити.

Казват и се вижда дори, че времето е спряло в този район. Но това е само привидно, защото всъщност се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на технологиите и финансовите операции. Има възход на възобновяемите енергийни източници и в момента в Шотландия те са 100%. Има възход на уиски индустрията, а също и добивите на нефт и газ в Северно море. Ако Шотландия сега се отдели като самостоятелна дъжава ще заеме 6-то място в света по БВП на глава от населението (наброява малко над 5 милиона жители).

От там продължи нашето приключение с автобус в посока Единбург – столица и втори по големина град в Шотландия. Това е хубавото на екскурзиите с автобус, че се запознава човек отблизо с красотата на посетената държава. Веднага се усеща обратното движение, тесните пътища, типичното строителство.

Единбург или Енидбръ е световна туристическа дестинация. Неговите улици са пропити с история, впечатляващи сгради и спиращи дъха пейзажи.

Известният Единбургски замък е посещение в един отминал свят. Той е построен някъде през 11 век и оформя образа на града. Счита се за една от най-важните сгради в Шотландия.

В града може да се видят типичните за Великобритания таксита, но те не са познатите ми от Лондон черни, а са във всевъзможни цветове. Съжалявам, че не успях да снимам розово.

А улиците на Стария град са непрекъснато оживени. И може да се направи обиколка по стъпките на Хари Потър. Множество магазинчета напомнят за известния герой.

Аз бях впечатлена от историята на кучето Bobby, което цели 14 години, след смъртта на своя собственик – пазач на местното гробище, продължава да ходи там. Успява цели 14 години да стои цяла нощ в гробището, а през деня да се крие. Цели 14 години получава обяд в ресторанта, който носи неговото име. Дори си има паметник.

Извън центъра на града се намира и атрактивното село Dean Village – красиво проектирани къщи, които се открояват поради своята историческа архитектура и растения, които се увиват около тях. Малки мостове над река Leith и красивата долина.

Друго красиво място в Единбург е Royal Mile, която формира сърцето на стария град. Градските сгради като парламента и катедралата Сейнт Джайлс са разположени точно там. По тази улица има безброй таверни и добри ресторанти, магазини за сувенири и уиски, хотели и апартаменти. Шотландските изкушения са на всяка крачка.

Още на влизане в Шотландия се преминава през огромните зелени полета, пълни с типичните за Шотландия говеда – Gelloway и тяхната разновидност – черни с бяла линия през корема. Обожавам да пия черен чай с мляко. Освен кравите, овцете са също навсякъде. Тези, от които се добива типичната шотландска вълна.

Точно тези черни крави, с бялата линия се отглеждат само за млякото, което е с голяма масленост и се използва за английския чай.

Преди да продължа разказа за нашето приключение в Шотландските планини, искам да Ви разкажа за местната валута. Аз купих още от Германия, като изрично казах, че са ми нужни Шотландски лири. Те не само, че са направени от пластмаса (не са от типичната за банкноти хартия), но се различават и по цвят и картинка от английските стерлинги. Лирите са най-старата валута в света и в момента 1 евро се равнява на около 0,93 паунда. На някои места в Хайлендс не обичат да приемат стерлингови банкноти.

Посещението на Шотландските планини е задължително при пътуване до Шотландия. Ние ги обиколихме с автобус, но е възможно да се направи и с влак. Освен пешеходен туризъм, планините впечатляват с множеството замъци, езера и тучна зелена природа. Национални паркове и туристически пътеки заобикалят езерото Лох Ломонд, където е известна дестинация за почивка на шотландците.

През целия път преминавахме през села с типичните за района къщи в типичния котидж стил Cottage

Шотландските планини е област, в която изглежда, че човекът все още не е успял да вземе надмощие. Малките улички са напълно адаптирани към околния пейзаж и криволичат през хълмовете като поток. Ако една стена прекъсва хода на природата, тогава това са внушителни замъци и дворци от отдавна отминало време. Вероятно това прави Хайлендс толкова завладяващ, непокътнатата природа, уникалният и същевременно мистериозен вид и свързаното с това усещане, че можеш да избягаш от течението на времето.

Не само туристите са постоянно очаровани от шотландските планини, но и продуцентите на филми безмилостно са се хванали по тях – Хари Потър, Skyfall на Джеймс Бонд и американският сериал Outlander, които са снимани тук.

Нашата обиколка из Шотландските планини приключи с езерото Лох Ломонд и Глазгоу.

Езерото е най-голямото в Шотландия по площ и съперничи на известния си брат Лох Нес. Зелени хълмове и гъсти гори вграждат езерото в живописен пейзаж.

Най-хубаво може човек да се наслади на пейзажа на това езеро, като изкачи някой хълм.

Ние направихме кратка почивка в едно малко село, където пихме чай и хапнахме типичния Schortbread.

На път за Глазгоу и една от най-старите фабрики за уиски.

Глазгоу е обявен за най-дружелюбния град през 2014 година. Той, освен че е най-големият град в Шотландия е и културна столица. За разлика от повечето шотландски градове, Глазгоу е пощаден от благородниците, така че тук няма как да се видят средновековни дворци и замъци. Той е културна крепост.

И някъде в покрайнините на Глазгоу попаднахме пак в миналото. Или в една от най-старите фабрики за уиски.

Разказ за историята и начинът на приготвяне на малцовото уиски, както и самата проба на уиски ни беше представена от Артур. Нямахме право да използваме мобилните си телефони в самата фабрика, но пък успях да снимам малко отлежало уиски в магазина.

Това е цената на едно отлежало 36 години уиски.

Колекция от различни по години уиски.

С леко замаяни от уискито глави, продължихме до една нова забележителност за Шотландия. Това са Келпитата. От 2014 година това е и един от най-новите символи на Шотландия – две тридесетметрови стоманени статуи на конски глави, които смело изникват от земята край град Фолкърк. Паметникът е разположен в началото на Форт и Клайд канал, който пресича най-тясната част на Шотландия, и така играе ролята на емблематична порта към страна, гордееща се с вековната си традиция в коневъдството. На живо са внушителни

И сега е време да си поговорим за храна. Както знаете, много обичам да опитвам храната на народите. Навсякъде, където пътувам опитвам и после у дома възстановявам вкусовете, с които съм се запознала.

А път Шотландия е пълна с аромати и вкусове. Освен, че повечето продукти се отглеждат на място и тяхното разнообразие е голямо.

Шотландската храна е потопена не само в пейзажа, но и в историята и наследството на страната, която, въпреки че е част от Обединеното кралство, е запазила уникалната си идентичност, която се намира и в шотландските специалитети.

От шотландска сьомга до домашно приготвен маслен сладкиш, ще се опитам да ви на обиколка на кулинарните акценти на Шотландия.

Първото нещо, което ще Ви питат дали сте опитали в тази страна е Haggis.

Хагис е националното ястие на Шотландия и един от най-известните шотландски специалитети във Великобритания. Приготвя се от овчи сърце, черен и бял дроб, лук, овесени ядки, подправки и сол, които се пълнят в овче шкембе. Ястието вече може да се похапва целогодишно, дори присъства в известната шотландска закуска, но е типично за 25 януари – Burns Night (Нощта на Бърнс отбелязва живота и творчеството на шотландския поет Робърт Бърнс). Традиционната вечеря на Бърнс започва с тържественото влизане на хагис на поднос под звуците на гайдар, който свири на гайда.По традиция се сервира с ряпа, картофи и добро шотландско уиски. Когато хагис е вече сложен на масата, домакинът чете стихотворението на Робърт Бърнс „Обръщение към хагис“. В края на четенето хагисът се разрязва церемониално на две и храненето започва.

Във всеки един филм за шотландия ще чуете думата Porridge. Всъщност Porridge е и най-обичаната каша от овесени ядки от шотландците. А овесените ядки са национално ястие. Всички сте вждали мъжка шотландска носия. Тя включва и едно портмоне, което пък не е за дребни пари, а е за овес или овесени ядки, които шотландците дъвчат.

Кашата е шотландска закуска, състояща се предимно от смляно зърно, често овес, сварено във вода или мляко с малко сол и сервирано горещо.

Въпреки че са много сходни, основната разлика между шотландската овесена каша, ирландската и американската овесена каша е, че шотландската овесена каша обикновено се прави от фини, смлени на камък овесени ядки, ирландската овесена каша обикновено се прави от по-едро смлени, нарязани на стомана овесени ядки , а американските овесена каша обикновено се прави от необработени овесени ядки. В Шотландия овесената каша често се сервира с мляко или млечна сметана и различни гарнитури като захар, мед, кленов сироп, масло и пресни или сушени плодове.Някои рецепти също добавят нотки на индийско орехче, канела и ванилия към кашата, за да придадат на кашата ароматна сладост. В книгите за Хари Потър овесената каша се появява редовно на масата за закуска в Хогуортс, където Хари, Рон и Хърмаяни ядат заедно всяка сутрин.

Shortbread също има навсякъде. Този типичен за Шотландия маслен сладкиш е и във всеки сувенирен магазин.

В древността сладкишите са налагани с данък върху сладкото и затова пекарите са се преборили той да не се класифицира като сладкиш. Това са традиционни масленки, които се правят само от захар, брашно и масло.

6 януари е национален празник на масленките.

Традиционната форма на тези сладки е правоъгълна, но с с закръглени ъгли или просто триъгълници, но изрязани от кръгла форма, както се реже тортата. Така се е олицетворявала традиционната за шотрандките носия.

Няма шотландска закуска без Tattie Scones.

Шотландските картофени кифлички са обичани от всички и са много вкусни.

Тази скромна кифличка се прави от няколко продукта – картофено пюре, брашно и масло.

Най-вкусна е на тиган с масло, отгоре поширано яйце или типичния боб за закуска.

Следва моят любим Scotch Pie. Той е и институция в Шотландия и съществува толкова дълго време, че никой не знае от кога точно.

Приготвя се в малки форми, за да може да се хваща с ръка и да се яде много лесно. Замества сандвич.

Традиционната плънка за този пай е силно подправено и смляно овнешко месо. На ден се изяждат хиляди такива пайове, но в днешно време с агнешко или говеждо месо.

Tablet е сладкиш, направен от кондензирано мляко, захар и масло.

Това е едно вековно шотландско лакомство, наподобяващо фъдж, но ронливо.

Често се ароматизира с уиски и присъства задължително като завършек на всеки празник в Шотландия.

Друг типичен сладкиш е пържен Марс. Да! Правилно разбрахте. Марс четата, които обичаме, но….пържени.

Шеговито шотландците наричат този десерт „шотрандска диета“, според която захарта, мазнините и алкохолът съставляват поне 30% от дневната доза калории на човек.

Сравнително млада е историята на пържен Mars. Някъде през 1992 година е измислен в един рибен ресторант в Стоунхейвън. Всъщност той се е пържел в същата мазнина, в коятопса пържени рибата и чипсът. Панира се дори в същото тесто, в което и рибата. Сега се сервира навсякъде, където има Fish and Chips.

Мога да пиша още много за шотландската храна, но публикацията ми стана прекалено дълга. Не бива да се пропускат Black pudding (кървавица), Dundee-Kuchen (за него вече има рецепта в Ухае на…), Trifle, Stovies, Powsowdie, Rumbledethumps, Sowans, Cullen skink са малка част от традиционните ястия, което задължително се опитват в Шотландия.