Сигурно се повтарям за хиляден път!
БОГАТА Е БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ!
Богата, но или забравена, или непозната.
В нашата малка на площ Родина можете да срещнете стотици варианти на една рецепта. И това е защото темпераментът и характерът на българинът е много силно изразен. Това е типично не само за ястията, а и за националните ни облекла, танците, архитектурата, езика.
Аз се гордея, че имам възможността да опитам, приготвя и споделя с Вас множеството кулинарни изкушения от различните краища на България.
Днес отдавам почит на моята мила секърва с поредната рецепта, научена от нея и с удоволствие я предавам на всички Вас. Нека да е стожер на нашето семейство още дълги години! Да ни е жива и здрава!
Уточнявам, че с днешната рецепта се отклонявам малко от визията на Ухае на…, поради липса на снимки.
Супата приготвих за нашите туристи в къщата за гости и не очаквах да има такъв интерес.
Но…винаги мога отново да я приготвя.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 6 – 8 ПОРЦИИ:
1 бр. прясна агнешка главичка (добре почистена и в Германия от турските магазини)
1 глава кромид лук
1 морков
3 – 4 стръка пресен лук
100 г кръкъл ориз (в Германия купувам Milchreis)
100 г кисело мляко (моето е домашно квасено и с българска закваска!
няколко стръка пресен джоджен или сушен в краен случай
пресен магданоз
сол и черен пипер на вкус
зеленчуков бульон по избор
2 – 3 супени лъжици слънчогледово олио
- Първата и една много важна стъпка е сваряването на главичката.
- Аз използвам винаги тенджера под налягане и варя в малко зеленчуков бульон.
- Варенето продължава до пълното отделяне на месото от костта. С тенджера под налягане ми отнема около 1 час, това означава, че с нормална тенджера може и до 2 часа да се стигне.
- Втората важна стъпка е след охлаждането на главичката, нейното обезкостяване, а бульонът да бъде прецеден.
- Защо е важно? Защото, ако не отворите правилно черепа, възможността да останат множество мънички костици в месото и мозъка е много голяма.
- Няма как да Ви науча да го правите. Това идва с опита.
- Главичките от турските магазини са с отделени очи. Ако имате българска агнешка главичка е нужно да ги отделите. Не знам защо, но ние не ги консумираме.
- В подходящ по размер тиган загрявам малко слънчогледово олио (никога не използвам рапично олио, зехтин или масло за главичката) Това си е мое виждане за мазнината. У дома не добавям нито силна по аромат мазнина, нито силни подправки (освен джоджен) към агнешко месо. То е доста ароматно и без никакви подправки. Но това решавате Вие сами и както писах по-горе, всяка област в България има своите вкусове.
- Нарязаните на ситно кромид лук, морков и зелен лук задушавам под капак за кратко.
- Добавям ориза и изпържвам само до получаване на стъклен цвят. Това се постига за около минута и с разбъркване.
- Заливам с прецедения бульон, в който се е варила главичката. Намалявам котлона и щом супата започне да ври добавям надробеното месо от главичката.
- Подправям със сол, черен пипер, лют червен пипер (използвам Бибер) и много пресен джоджен.
- Оставям за около 20 минути на тих огън да къкри или до пълната готовност на ориза. Ако е нужно добавям още сол.
- Готовата супа застройвам с киселото мляко.
- Нарича се бяла, заради липсата на червен пипер и яйце.
- Но не е възможно да се добавят и двете неща.
- Това решавате Вие.
- Насладете се на тази българска рецепта от Югоизточна България или района на Ямбол.
Една прясно изпечена питка е винага добра компания на тази невероятна чорба! Рецепта ето тук.
Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук – Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията и Ухае на…!
Тази чорба беше част от менюто на моите турсти във Ferienwohnung Martin и сервирана в колекцията българска керамика с над 50 – годишна история, наследена от моята майка.