САРАЛИИ

на
Аз отново се връщам в детството си. Имам спомен за вкуса и външния вид на саралията. Нея я правеха жените, в селото на татко ми, по времето на ежегодния събор. Селото е Гюргич, Видинска област, а съборът е винаги на 24 май. Невероятен празник. На този ден се прибираха всички, които са от това село. Жива музика започваше да свири още на 23 май и приключваше в ранни зори на 25 май. Играеха се непрекъснато хора и се печаха пълнени агнета в пещ. Сега продължава тази традиция, но моят брат Джони, който си ходи всяка година специално за този събор, казва  че атмосферата от преди 20 години вече я няма.
Та както и да е. Сега вече, след толкова години реших, че трябва да пресъздам този вкус и този външен вид, който аз помня. Малко ровене из интернет и попаднах на подобна рецепта.
Използвах  рецепта от Вкусотия .

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

За корите

1/2 кубче мая
1 с. л. захар
2 яйца
250 мл. прясно мляко
1 ч.л. олио
1 ч.л. оцет
3 ч. ч. брашно
За пълнежа:

6 с. л. разтопено масло
1 ч. ч. едро счукани орехи
4 с. л. захар
2 ч. л. канела
За сиропа:

3 ч. ч. захар
3 ч. ч. вода
2 бр. ванилин
  • В малък по размер съд, раздробих маята, добавих захарта, 50 мл. от прясното мляко, но леко затоплено и брашно, колкото да се получи гъста каша. Оставих на топло място да втаса за около 10 – ина минути. Маята е готова, когато увеличи обема си два пъти.

  • В голяма купа пресях брашното, като винаги имам още допълнително брашно в готовност, ако случайно количеството в купата не е достатъчно. Направих дупка в средата и добавих в нея яйцата, разбити предварително, олиото, оцета, прясното мляко и разбира се втасалата мая. Бъркам всичко с дървена лъжица, като бъркам първо само в тази дупка и постепенно с лъжицата си взимам по малко от брашното. Бъркам докато тестото се залепи на топка върху лъжицата. 
  • Сега вече започвам месенето на ръка. Меся докато свърши брашното. Ако случайно, все още тестото лепи по ръцете добавям по малко от брашното в пакета. Меси се до меко тесто, което не лепи по ръцете.
  • Оформям на топка и покривам с кърпа. Оставям на топло да втаса за около 30-40 мин. 
  • Тестото е добре втасало, когато е увеличило обема си поне два пъти.
  • Готовото тесто разделям на две равни части.

  • От всяка топка разточвам кора с дебелина 5 мм и диаметър около 40 см.
  • Поръсвам първата кора с 3 с. л. масло, 1/2 ч. ч. едро смлени орехи, 2 с. л. захар и 1 ч.л. канела.
  • Навивам  кората на стегнато руло.
  • Нарязвам  рулото на парчета с дебелина около 2 см. Подреждам парчетата в предварително намазнена тава, като ги обръщам с разреза нагоре и оставям достатаъчно място помежду им. Саралиите увеличават двойно обема си.
  • Повтарям същата процедура и с втората кора.
  • Слагам саралиите в студена  фурна и включвам на 180 градуса. Докато загрее фурната, саралиите втасват.  Печенето трае около 40 – 50 минути, докато получат тъмно-златист цвят.
  • Изпечените саралии оставям да изстинат добре.
  • В подходяща по размер тенджерка смесвам захарта, водата и ванилията за сиропа. Варя сиропа поне 5 минути на ниска степен на котлона, след завирането.
  • Заливам с горещия сироп студените саралии. 
  • Колкото повече време престоят саралиите в захарния сироп, толкова по-вкусни стават.
Може и на Вас да допаднат! Опитайте!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s