Аз отново се връщам в детството си. Имам спомен за вкуса и външния вид на саралията. Нея я правеха жените, в селото на татко ми, по времето на ежегодния събор. Селото е Гюргич, Видинска област, а съборът е винаги на 24 май. Невероятен празник. На този ден се прибираха всички, които са от това село. Жива музика започваше да свири още на 23 май и приключваше в ранни зори на 25 май. Играеха се непрекъснато хора и се печаха пълнени агнета в пещ. Сега продължава тази традиция, но моят брат Джони, който си ходи всяка година специално за този събор, казва че атмосферата от преди 20 години вече я няма.
Та както и да е. Сега вече, след толкова години реших, че трябва да пресъздам този вкус и този външен вид, който аз помня. Малко ровене из интернет и попаднах на подобна рецепта.
Използвах рецепта от Вкусотия .
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
За корите
1/2 кубче мая
1 с. л. захар
2 яйца
250 мл. прясно мляко
1 ч.л. олио
1 ч.л. оцет
3 ч. ч. брашно
За пълнежа:
6 с. л. разтопено масло
1 ч. ч. едро счукани орехи
4 с. л. захар
2 ч. л. канела
За сиропа:
3 ч. ч. захар
3 ч. ч. вода
2 бр. ванилин
- В малък по размер съд, раздробих маята, добавих захарта, 50 мл. от прясното мляко, но леко затоплено и брашно, колкото да се получи гъста каша. Оставих на топло място да втаса за около 10 – ина минути. Маята е готова, когато увеличи обема си два пъти.
- В голяма купа пресях брашното, като винаги имам още допълнително брашно в готовност, ако случайно количеството в купата не е достатъчно. Направих дупка в средата и добавих в нея яйцата, разбити предварително, олиото, оцета, прясното мляко и разбира се втасалата мая. Бъркам всичко с дървена лъжица, като бъркам първо само в тази дупка и постепенно с лъжицата си взимам по малко от брашното. Бъркам докато тестото се залепи на топка върху лъжицата.
- Сега вече започвам месенето на ръка. Меся докато свърши брашното. Ако случайно, все още тестото лепи по ръцете добавям по малко от брашното в пакета. Меси се до меко тесто, което не лепи по ръцете.
- Оформям на топка и покривам с кърпа. Оставям на топло да втаса за около 30-40 мин.
- Тестото е добре втасало, когато е увеличило обема си поне два пъти.
- Готовото тесто разделям на две равни части.
- От всяка топка разточвам кора с дебелина 5 мм и диаметър около 40 см.
- Поръсвам първата кора с 3 с. л. масло, 1/2 ч. ч. едро смлени орехи, 2 с. л. захар и 1 ч.л. канела.
- Навивам кората на стегнато руло.
- Нарязвам рулото на парчета с дебелина около 2 см. Подреждам парчетата в предварително намазнена тава, като ги обръщам с разреза нагоре и оставям достатаъчно място помежду им. Саралиите увеличават двойно обема си.
- Повтарям същата процедура и с втората кора.
- Слагам саралиите в студена фурна и включвам на 180 градуса. Докато загрее фурната, саралиите втасват. Печенето трае около 40 – 50 минути, докато получат тъмно-златист цвят.
- Изпечените саралии оставям да изстинат добре.
- В подходяща по размер тенджерка смесвам захарта, водата и ванилията за сиропа. Варя сиропа поне 5 минути на ниска степен на котлона, след завирането.
- Заливам с горещия сироп студените саралии.
- Колкото повече време престоят саралиите в захарния сироп, толкова по-вкусни стават.
Може и на Вас да допаднат! Опитайте!
Ухае на... 