Ето това е селската чорба, която е останала някъде в ъгълчетата на моето съзнание! Това е чорбата, която ни приготвяше баба Деля /от Неделя/, когато я посещавахме в село Савино край Ямбол. Това е бабата на Динко, моят съпруг. Една жена, за която и друг път съм Ви разказвала в моите рецепти и от която много съм научила за старата българска кухня от района на Ямбол.
И тъй като нямам наследена рецепта, карам само на вкусови спомени.
Но какво ме провокира днес да пиша за тази неделна чорба, която опитах за първи път приготвена от домашна кокошка. Провокира ме новият ми подарък – ето това синьо гърне, в което сервирах вкусната савинска супа.
Гърнето получих днес като подарък от нашите съседи – Ива и Иван, които току що се върнаха от дългата си зимна почивка в България. И точно те ме настроиха носталгично по Родината и отминалите години, свързани с любими хора.
Няма повече да Ви занимавам с историята на с чорбата и гърнето. Ще спомена само, че използвах за направата ѝ пуешко бутче, поради липсата на домашна кокошка. Снимах на минус 12 градуса и поради тази причина има толкова пара на снимките. И ще споделя впечатленията на Динко – „Да! Точно като на баба Деля!“
Ами да навиваме ръкавите и да връзваме престилките!
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
1 пуешко бутче или половин домашна кокошка
1 морков за цвят
1 тънък стрък праз лук за аромат
1 глава кромид лук за автентичност
1/2 ч. ч. български ориз или около 100 гр.
2 с. л. ронена чубрица за български аромат
3 с. л. слънчогледово олио
2 литра зеленчуков бульон
сол и черен пипер на вкус
1 яйце
- Аз обичам да изпържа за кратко месото в загрятото на дъното на тенджерата под налягане слънчогледово олио, когато приготвям супа. Така не се налага да препенвам бульона преди да заври, а и получавам автентичния наситен жълт цвят на супата. Точно като от домашна кокошка.
- Добавям нарязаните на ситно кромид лук, праз лук и морков. Задушавам за около минута и заливам със зеленчуковия бульон.
- Затварям тенджерата с капака и оставям на максимална мощност на котлона докато започне тенджерата да шуми. Чак тогава намалявам котлона на средна мощност и варя месото почти час, защото е от пуйка или домашна кокошка. Баба Деля нямаше тенджера под налягане и поради тази причина вареше кокошката на слаб огън около два часа.
- Изключвам котлона и когато тенджерата спре да шуми и няма повече налягане – отварям капака.
- Изваждам бутчето и след изстиване, обезкостявам и накъсвам на малки парченца.
- Връщам в тенджерата.
- Добавям ориза и чубрицата. Оставям супата да къкри още поне половин час или до пълното сваряване на ориза.
- Подправям супата на вкус със сол и черен пипер.
- Сега вече разбивам в купичка яйцето и още докато супата е на включения котлон и къкри започвам да добавям от яйцето. А, за да бъде добавянето на струйка – използвам цедка. По този начин получавам пресичането като на лентички на яйцето, което добавя допълнителна автентичност на тази стара българска, селска и неделна чорба.
Няма по-лесно нещо от това да приготвяш българска храна! Важно е желанието! Нека съхраним тази невероятно вкусна и обичана кухня! Предайте на децата си!
Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук – Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията и Ухае на…!
Ухае на... 
2 Отговори на “СЕЛСКА НЕДЕЛНА ЧОРБА ОТ ПУЕШКО БУТЧЕ”
Здравей, Петя, това е любимата ми супа от пуйка, която вече три години приготвям през зимата. Похвално е, че си възродила тази много вкусна домашна чорба, наследена от предците. Благодаря ти за рецептите с комфортна храна и бъдете здрави!
ХаресвамХаресвам
Привет, Марта! Много Ви благодаря за хубавите думи!
Обожавам българската кухня и с удоволствие се връщам назад във времето. 🥰❤🇧🇬
ХаресвамХаресвам