Приличат ми на цървулчета и затова така ги кръстих тези вкусни и ароматни хлебчета.

За да се получи точно този ефект е задължително използването на два вида брашно – спелта и пълнозърнеста спелта. Преда да започна да разказвам за спелтата, ще напиша за тези, които ще ме питат. Да! Може да замените спелта и пълнозърнеста спелта с бяло брашно и пълнозърнесто брашно. Пак ще се получат.

Важно е до знаете, че са от полезна спелта и пълнозърнеста спелта. Спелтата е всъщност пшеницата използвана от дедите ни. Тя е необработена. Не е както избеленото брашно, което днес се използва в хлебопроизводството. В спелтата има повече протеини, минерали и витамини. В нея има, обаче повече глутен, но пък се препоръчва при режими за отслабване.

В България спелтата съм я срещала с превод ЛИМЕЦ. Но не е лимец. Търсете немско брашно с надпис Dinkel. Това е спелта. А лимец е нещо по-различно. А домашно изпечен хляб е по-вкусен и полезен от купен. Така, че…препоръчвам пълнозърнестата спелта.

Следвайте точно рецептата. Всички продукти са отмерени до грам, но за спелта. Ако смените брашното е възможно да се променят и количествата течност.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 6 ЦЪРВУЛЧЕТА:

За вътрешното тесто:

200 г спелта ТИП 630

3 г сол

5 г зехтин

120 мл топла вода

8 г прясна мая (не съм я заменяла със суха)

4 г кафява захар

За външното тесто:

130 г пълнозърнеста спелта

20 г спелта

2 г сол

5 г зехтин

100 мл топла вода

6 г прясна мая

3 г кафява захар

Препоръчвам винаги, когато ще месите тесто да си отделите достатъчно време и да сте заредени с положителна енергия. Не го правете, когато сте в лошо настроение!

Замесвам първо вътрешното тесто. За целта си разтварям маята във водата и добавям захарта. Разбърквам до пълното и разтваряне.

Тестото е много малко количество и може да се омеси и на ръка, и с миксер. Както ви е по-удобно. Големите кухненски машини може и да не могат да омесят такова малко количество.

Отмервам брашното, солта, олиото в купата, добавям маята (не чакам да шупва) и омесвам меко тесто. Ако е нужно, за да не ми лепи поръсвам още мъничко брашно, но не прекалявам. Предпочитам меко тесто от камък.

Готовото тесто оформям на топка и слагам в купа с плътно затварящ се капак или я покривам със стреч фолио така, че да не влиза въздух отникъде.

Слагам купата на място, където няма течение. Това може и фурната да е, но без да е включена.

Засичам един час за втасване.

През това време си омесвам и външното тесто. За целта във водата разтварям маята и добавям захарта.

В купа отмервам брашното, солта и зехтина. Добавям разтворената мая (не чакам да шупва) и омесвам с ръце меко тесто. Тук количеството е още по-малко и кухненската машина въобще не го меси. Може да се използва ръчен миксер.

Оформям на топка, слагам в плътно затваряща се купа и чакам да отминат 60 – те минути, които засекох с първото тесто.

За тези 60 минути бялото тесто е получило чак мехурчета. Така добре е втасало.

Разделям на 6 равни части, които оформям на топчета.

За това време и пълнозърнестото тесто е втасало много добре.

И него разделям на 6 равни части и оформям на гладки топки.

От външното тесто – пълнозърнестите топки разточвам кори с овална форма в средата, на които слагам по една бяла топка от спелта.

На бялата топка също и давам съвсем леко продълговата форма.

После така завивам горната и долната част на пълнозърнестата кора, че да покрия само странично бялата топка, а краищата притискам така, че да се получи цървулчето.

Всички цървулчета подреждам върху хартия за печене, която не е в тава, а е направо на решетката на фурната.

Сега вече включвам фурната с вентилатор на 250 градуса. И всъщност докато фурната загрее е и втасването на готовите хлебчета.

През това време с бръснарско ножче или скалпел правя един разрез по дължина, но съвсем плитък. Не е нужно да е дълбок. Колкото да се сцепи кожичката им.

Щом чуя сигнал, че фурната е достигнала 250 градуса, поръсвам хлебчетата с брашно, слагам решетката във фурната и засичам 10 минути (при някои от вас може и да отнеме 12 минути). Време напълно достатъчно да бъдат добре изпечени. Дори леко по-тъмнички. Готовността се разбира по звука. Вдигате с ръкавица едно хлебче и почуквате дъното му. Ако кънти на кухо – готово е!

Готовите хлебчета охлаждам на дъска или решетка, ако въобще някой иска да ги чака да се охладят. Понякога ги нападаме веднага. Вкусни са със сирене и шарена сол.