Името ХАЧАПУРИ идва от грузинската кухня. Но днес съм взела май само формата на хачапури и съм направила един немски вариант на пица – лодка.

Първо ще Ви разкажа накратко за хачапури. Както разбрахте този вид пица е типична за Грузия, но в различните краища е с различна форма и различен пълнеж. Формата на хачапури може да е тръгла, триъгълна, овална или лодка. Тестото за хачапури също е разнообразно. Може да бъде с мая, със сода или пък бутер тесто. В някои райони на Грузия хачапури се пече  в чугунен тиган, а в други във фурната. Плънките също се определят от района, за който са типични. Като може да бъдат от типични грузински, твърди и солени сирена, яйца и разтопено масло. Някъде се добавят зелени подправки, някъде фасул или пък месо. Но…винаги има сирене.

Но…аз пък, преди да чуя за хачапури съм опитвала ПИДЕ в Истанбул. И то е с тосто, с формата на лодка и с различни видове пълнеж, но винаги с много кашкавал отгоре.

И сега, когато Ви разказах толкова много за този вид пица, ще Ви разкажа защо моето хачапури е с кейл.

Когато пристигнах в Германия, преди около 11 години не бях виждала много от зеленчуците, които сега има на пазара. Тук започнах да се запознавам с тях. Един от тези зеленчуци е и Grünkohl. С това име познавам това твърдо, къдраво зелено зеле. Много по-късно от Гугъл разбрах, че е Кейл в превод на български език. За мен си остава зелено зеле – Grünkohl.

В Германия този зимен зеленчук се сервира с пушено месо, наденички и картофи. Предлага се дори готово и в буркани. Много харесвана и обичана гарнитура и е известно под различни имена като високо зеле, зимно зеле, кафяво зеле и други.

За това зеле трябва да знаете, че е с твърди листа и задължително му се махат стъблата. Дори в Германия се продава почистено от тях и нарязано в пликове. Така заема по-малко място. Дори и след кратко сваряване, листата остават твърди, но изключително вкусни и полезни.

Е, доста задълбах в история. Но…да знаете, моето хачапури днес е понемчено. Нямам претенции за оригиналност, но имам претенции за невероятен вкус.

Време да загреем фурната.

Днес използвам готово тесто за пица, но можете да омесите и сами по моята много успешна рецепта ето тук.

• Тестото вадя малко по-рано от хладилника, за да се отпусне.
• Разстилам в тавичката на фурната и разрязвам на две.
• Включвам фурната на 200 градуса с горно и долно печене.

• След 3 минути прецеждам зелето от горещата вода и изплаквам със студена.
• Много внимателно изтисквам с ръце и останалата вода от зелето. Внимавайте, че може да е горещо. Ако искате, изчакайте малко.

• В купа натрошавам сиренето и смесвам с настъргания кашкавал.

• Двете половинки от тестото оформих като лодки, като краищата ги завих навътре.

• Разпределих зелето върху двете лодки.

• Поръсих със сиренето и сложих в горещата фурна.
• Засякох 10 минути.

• След 10 минути извадих от фурната, с една лъжица леко направих дупка в средата на всяка лодка и там чукнах яйцето.
• Прая място за яйцето, защото иначе ще ми се разтече белтъка и ще се загуби част от вкуса на яйцето.
• Върнахвъв фурната и пекох, докато преценя, че яйцето е готово. А ние го обичаме рохко.