ПИПАЛА ОТ ОКТОПОД С ДОМАТЕН СОС

Вярвате или не вярвате, но до сега октопод не бях и пробвала. Може би само тези мини октоподчета, които присъстват в морските дарове.

Да, ама по-добре късно, отколкото никога.

Виждаме с Динко в Лидл (Германия) замразени пипала по време на гръцката седмица. Цената е висока, но заедно решихме, че е назрял моментът да опитаме и да ги приготвим в домашна обстановка.

Живеем в планината и далеч от всякакви морета. Освен това и двамата сме родени далеч от морето. Не сме закърмени с морските продукти, но ги обожаваме.

Откакто сме в Германия и така отдалечени от цивилизацията и на ресторант рядко ходим. Така, че простено ни е, че в напреднала възраст 😂😂😂😂 не сме опитали октопод.

Та…мисля, мисля и какво изислих. Първосигнално се сетих за Светла Иванова. Жената живее в Испания и на 50 км от море. Е, не е запзната с тъннкостите на готвенето, но пък ни свързва любвта към тортите. Тя е талантлива в своята област на извайване на сладки образи, покрити с шоколад. Сигурна съм, че сте срещали нейни творби.

После надникнах в интернет и видях, че сервиран по този начин октоподът присъства с името ОКТОПОД ПО НЕАПОЛИТАНСКИ или Polpo alla luciana и е от италианската кухня. Но всички знаем, че Испания и Италия са близки като вкусове. Та…попитах Светлето и тя ми разказа как се сервират в Испания. Не ми трябваше много, много мислене. Сосът е лесен и присъства отдавна в Ухае на…. ето тук а самото сваряване прочетох на опаковката на нашит пиапала от октопод.

Така, че време е да се забавляваме!

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 2 – 3 ПОРЦИИ:

1 опаковка пипала от октопод или около 700 г

1 консерва белени и нарязани домати

1 глава кромид лук

2 скилидки чесън

1 червена чушка

1 люта чушка (по желание)

пресен босилек, магданоз

сол, черен пипер, бибер на вкус

10 маслини (каламата или други без костилка)

лимон

2 – 3 с. л. олио или подходящ зехтин

сух риган

Пипалата, които ние купихме са добре почистени и готови за готвене. Единственото, което е важно да се знае е да се оставят за поне 12 часа в хладилник, за да се размразят бавно.

Според указанията на опаковката пишеше, че трябва да се варят поне 50 минути на бавен огън.
Аз избрах тенджерата под налягане и ги покрих с вода, подсолена. Щом тенджерата зашумя, намалих котлона и засякох 30 минути.

През това време си приготвих соса.
Моят чесън беше опушен (подарък от Холандия), но обикновен си е също много пдходящ.

В блендера смлях нарязания на доматите с едро лук, обелените скилидки чесън, почистената и нарязана на едро чушка, както и малко от босилека.
По този начин си приготвям и сос за пица, чиято рецепта е описана ето тук.

В подходяща тенджера сипах 2 с. л. олио и готовия доматен сос.
Подправих на вкус със сол, чрен пипер, бибер, както и малко сух риган.
Оставих на котлона да къкри или докато стане готов и октоподът.

Отцедих от водата сварния като мозък октопод. Беше станал душичка за това време.
Оставих да се охлади дотолкова, доколкото да може да се реже.

Светлето ми беше обяснила, че в Испания октподът се сервира в плитки кафяви и керамични съдинки.
Аз тъкмо си бях купила нещо подобно от България и направих всяка порция в тях.
Като разпределих сгъстилия се доматен сос, подредих маслините и включих фурната да загрява до 180 градуса.

Леко охладения октопод нарязах на парчета, които лесно да се хапват.

Разпределих ги в подготвените съдинки.

Сложих във фурната и запекох за около 1 – 20 минути.

Но понеже съм любопитна, си оставих една малка част от сварения октопод и опитах да го приготвя на грил тигана.
В част от немските рецепти се приготвяше на грил тиган или барбекю.
За целта загрях в грил тигана малко подправено масло.