Сега ще Ви изненадам с една българска история, свързана със СПЕКУЛАТИУС . Не очаквахте, нали?
Място на действие – СОФИЯ, Година на действие 1992, или точно след като се обяви ДЕМОКРАЦИЯ в БЪЛГАРЯ.
Главни действащи лица в цялата история са нашите кумове и нашите приятели.
Това е времето на новата ДЕМОКРАЦИЯ. Размирно време, забравено от мнозина. Време, когато всеки се чувстваше с криле и искаше да постигне невъзможното. Всички ние повярвахме, че можем да бъдем КАПИТАЛИСТИ. Да, ама НЕ!
След като цял живот си възпитаван в Социализъм и си учил грешен Капитализъм, няма как да бъдеш добър в бизнеса.
Така се случи с всички ни, които си мислехме, че можем да постигнем нещо с нищо.
Защото нямахме нищо. Няма как като редови гражданин на бивша социалистическа държава да станеш добър капиталист. Това се изгражда с поколения. А ние бяхме едно осакатено поколение. Както и да е!
Каква е историята?
Точно тези най-близки хора решават да направят съдружие в началото на демокрацията. По неведоми пътища получиха една машина за бисквитки, доколкото помня от Дания. Тази машина правеше никому неизвестните СПУКУЛАТИУС.
Опитах ги! Бяха невероятни! Вкусни, ароматни, неповторими, със странни форми, като моите сега.
Но…новоизлюпеният българин, демократ нямаше да си ги купи никога. Никой не знаеше за какво става въпрос.
Е, за какво става дума?
Тези мои приятели не успяха, защото бяха изпреварили времето. Те …продадоха машината и започнаха да произвеждат турски хляб, защото беше по-близо до българското мислене.
Сега, мили мои им е времето на спекулатиус. Сега, когато вече българинът плъзна по Европа и света и започна да изучава храната на чужденците, защото работи в техните ресторанти и чисти техните къщи. Чак сега! Почти 30 години по-късно!
За съжаление!
Няма как да достигнем държавите с история, която е наистина история. Държавите с традиции, които наистина са традиции. Те просто си ги пазят. В тези държави професията се прeдава от поколение на поколение. Има фирми с над 200 годишна история. Да…нормални семейни фирми. Това няма как да се случи в бившите социалистически държави, където собствеността беше национализирана. И традицията – скъсана.
Тези от Вас, които четат Ухае на…редовно, знаят за старонемската рецепта за спекулатиус. Днес имам въможност да Ви покажа стара холандска рецепта за същите тези бисквити, но оформени с дървена матрица, купена в Zaansee Schans, историческо холандско селище – музей. За селището съм писала в отделна моя публикация.
Видовете матрици са много. Те показват част от бита на холандците или на държавата, в която се правят тези бисквитки със силни подправки.
Насладете се и Вие. Много от Вас имат прословутите точилки с мотиви. Рецептата е и за тях.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
200 гр меко масло
200 гр кафява захар
400 гр брашно
5 гр бакпулвер
1 пак. смес от подправки за спекулациус или 20 гр. (описана е ето тук)
30 мл вода
дървена матрица или точилка за спекулатиус
Ето така изглежда моята матрица от дърво, но може да бъде и с друга форма. Аз просто си харесах мелниците. Повечето форми показват бита на холандците.
Ако случайно имате възможност да посетите Амстердам, на всяка цена поискайте да видите Zansee Schans, селището показващо историята на Холандия.
Включете и децата в направата на спекулатиус. Ще се забавляват много и ще са щастливи и значими.
Пуснете им това филмче с рецаптата. Не е нужно да знаят език, за да го разберат.
А така изглежда готовата подправка, купена в Германия.
- В купа пресявам брашното и добавям кафявата захар.
- После подправката и бакпулвера.
- Най-накрая маслото и омесвам с ръце. Това тесто обича да се меси с ръце, защото се усеща как се рапределя маслото. Но…може и с миксер и накрайниците за тесто.
- Накра малко по малко добавям водата, като си топя ръцете. Така успявам да събера тестото на топка.
- Тестото е твърдо и сухо.
- Оформям на топка и увивам във фолио за свежо съхранение.
- Оставям в хладилник, колкото се може по-дълго. – 2 – 3 часа.
- Набрашнявам си матрицата за спекулатиус.
- Откъсвам си от тестото голямо топче, което разточвам на дебела 1 см кора и с размер на матрицата.
- Слагам тестото върух матрицата и минавам отгоре с точилката.
- Обръщам формата и внимателно отлепям тестото.
- Получава се тази бисквитка, която или оставяте така, или изрязвате.
- Аз предпочитам да си поиграя и да изрежа формата с остър нож.
- Подреждам бисквитките на разстояние в тава с хартия за печене.
- Загрявам фурната до 175 градуса с горно и долно печене и пека точно 20 минути.
- Охлаждам в тавата и чак тогава изваждам.
Лесно се правят, нали? Нужна е само подправка и формичка. И…традицията е спазена!
Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук – Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията и Ухае на…! Място, където ще научите още много за вкусната храна и ще обмените информация с позитивни кулинари!
Ухае на... 