Имам стотици рецепти за агнешко месо. Пробвала съм много от българската кухня и много от европейската кухня.
Но…има едно агнешко месо, чийто вкус никога няма да забравя и чийто вкус никога няма да мога да получа. Най-малкото, защото не разполагам с пещ за печене на агнета.
Татко и сега има такава пещ. Тя се намира в двора на къщата в родното му село Гюргич. До миналата година все още печаха на мама агнета там. Но…сега мама я няма вече сред нас и ….не знам! 😓
Това е една стара традиция в нашето семейство. Още моята баба Ванка я предаде на моята майка, мама на мен. Но аз съм далеч и нямам пещ. Та…традицията е. От агнешките дробче, сърче, бъбречета, бял дроб, много джоджен (гьозум) зелен лук, черен пипер и сварен ориз се прави подробицата. С нея се пълни овкусеното със сол и червен пипер агне. Агнето се слагаше върху лозови пръчки, поливаше се обилно с мазнина, а на дъното се полива водичка. Това правеха жените. А мъжете палеха пещта. Почти цял ден се поддържаше огън така ,че да се получи обилна жар върху, която се слагаха тавите с агнетата, покрити с алуминиево фолио. Пещта се зазидваше и чак на другата сутрин се отваряше. Слагаше се тавата на масата и се започваше. Приказката три дни яли, пили и се веселили си е точно на място. Традицията беше да минат всички роднини и да хапнат от нашето агне. После пък ние обикаляхме роднините, за да опитаме от тяхното агне. Така, че едно цяло агне не беше много, когато родата ти е голяма.
Днес това е невъзможно в домашна обстановка. Но…ще Ви предам малко от обикновеното изпичане на агнешко месце, което получава необикновен вкус.
Преди да напиша рецептата и искам да споделя с Вас моите впечатления от многото години приготвяне на агнешко месо по най-различни рецепти.
Агнешкото месо не обича силни подправки, ароматни мазнини и най-различните билки. Най-много му подхожда джоджен или познат като гьозум. Може би защото този аромат вирее само на балканите, но наистина най-си му подхожда. Ние слагаме джоджен в пълнежа – подробицата. Поради тази причина при изпичането на агнешко месо в домашна обстановка и когато не е пълнено това месо с подробица, джоджен не добавям по време на печенето му. Добавям джоджен в дроб сърмата, която сервирам като гарнитура на месото.
Месото пека чисто дори от черен пипер. Не добавям бира, защото според мен и тя влияе на истинския и чист вкус на това ароматно месо. Не използвам масло, защото и то е много ароматно и поменя натурания вкус на месото. Не използвам зехтин, не използвам и мас.
Но…това са си моите виждания, моите спомени, моите вкусове. Не искам да ги налагам на никого, но споделям с Вас вкусовете на моето семейство.
Днес добавих към края на печенето само малко картофки, защото те няма как да повлияят на вкуса на месото.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ ЗА 4 ПОРЦИИ:
около 1,2 – 1,5 кг агнешко месо от бута или плешката
сол и червен пипер за овкусяване
около 100 мл олио (в случая е слънчогледово, защото е по-неутрално и типично за България)
100 мл вода или около 2 пръста на дъното на тавата.
- Измивам месото и много добре подсушавам.
- Намазвам обилно и от всички страни със сол и червен пипер.
- Сипвам на дъното на тавичката първо малко от олиото.
- Слагам месото.
- Сипвам водичката на дъното и поливам месото с останалото олио.
- Покривам тавичката с алуминиево фолио, което плътно затварям.
- Включвам фурната на 200 градуса, слагам тавичката и засичам 2 часа.
- След 2 часа много внимателно отварям месото и поливам с образувалия се сос.
- Така правя на всеки 15 минути в следващия един час.
- През това време добавих и няколко картофа, които до края на печенето поеха от ароматите на месото.
- След три часа месото беше готово и сервирах топло на масата.
Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук – Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията и Ухае на…!
Ухае на... 