Причината да изберем точно тази почти 14 километрова туристическа пътека, беше едно предаване по немската телевизия, което показа избраната най-хубава туристическа пътека на Германия за 2018 година. И понеже е само на 56 км от нашия дом решихме, че трябва да минем тези 13,9 км.
Оказа се, че още много хора бяха гледали това предаване. Беше пълно с туристи в работен ден!
Харесвам тази немска класация. Тя се прави всяка година и се обявява по всички възможни медии. И знаете ли защо? Защото всяка година едно ново, забравено от всички населено място получава привилегията цяла година да бъде рекламирано и така се отваря работа на малките хатели, пансиони, ресторанти и селскостопански дворове в този район. Много умно! А самите пътеки се поддържат на доброволни начала от жителите на селото, където се намира туристическата пътека. И знаете ли? Всичките пътеки са винаги много добре окосени и поддържани.
Това, което ми направи голямо впечатление по Madascher Burgherrenweg е множеството чисто нови дървени маси. На всяка маса бяха прикачени тези гуми, за да може всеки да си почисти след себе си. А гумите си бяха там. Имаше ги на всичките поне 10 такива маси!
Пътеката е с леко изкачване /деневилацията е 465 метра/ и красиви гледки като започва още от самото начало с преминаване през гората. Около 9 на брой информационни табели разказват историята на руините на няколкото стари мелници , пещери, параклиси или пък старата мина.
През цялото време около нас се чуваше звукът на потоците, които в по-ниското бяха малки рекички, където се намираха и тези стари мелници, от които най-старата е строена в 13 век.
Някои от мелниците са разрушени и могат да се видят само руините.
И изведнъж излизайки от красивите горски пасажи, криволичещи нагоре надолу се изправихме пред строената през 13 век крепост, която е наскоро реставрирана.
Това е било твърдината на архиепископа от Трир срещу нашествениците от Кастеллаун.
Следва ново навлизане във вековната гора и звукът от ромоленото на поточетата е непрекъснато с нас.
Следва отново леко изкачване с красиви изгледи. Поредна висока точка и поредния кръст, поставен от някой доброволец в стари в стари времена.
Преминахме през огромно пространство, засадено с елхички за Коледа. Всичките от красиви по-красиви!
Запазен кладенец от римско време…
…и пещера на населяващата района Европейска дива котка.
Неусетно преминахме от широколистна гора в иглолистна.
И поредния поток.
Ето този дънер и оставените инструменти много ни изненадаха. Те са там, защото това е едно от първите находища на тези скали, от които са направени почти всички покриви на къщи в Хунсрюк и от които се правят така модерните каменни плата за сервиране.
В същност всеки може сам да си отлюпи едно такова плато и да си го надпише с оставените инструменти. Доста работа, за която е нужно време.
И малко след това се появи старата мина!
След табелата 12 км, пътят стана по-лек и равнинен. Преминахме през мини цветна градина, която също се поддържа на доброволни начала.
Очаквайте още много по темата туристически пътеки! А Фейсбук групата ОБИЧАМ ПЕШЕХОДНИЯ ТУРИЗЪМ ще Ви срещне с други любители – планинари!
Ухае на... 